Майсторът на пъзели
          "Имало едно време един мил възрастен майстор на пъзели, който притежавал магическа сила. Най-голямо удоволствие му доставяло да създава прелестни картинни пъзели за децата в квартала. Това не били обикновенни пъзели. Били вълшебни – когато и последното парченце попадало на мястото си, от образа започвала да се излъчва светлина, изпълваща децата с радост. Трявало само да гледат картината. Нищо повече. За децата това било по-хубаво, отколкото да изядат десет хиляди шоколадови бисквити и да изпият десет хиляди чаши мляко.

Един ден майсторът на пъзели наистина надминал себе си. Той нарисувал най-прекрасната си картина, с вълшебни бои от звезден прах и специални четки с обковани със злато дръжки. Майсторът бил толкова развълнуван от творението си, че решил да не разрязва картината на парченца като пъзел, за да могат децата веднага да изживеят цялото вълшебство.

Тъкмо свършил с опаковането на картината и в магазина влязло малко момченце, което се надявало да намери най-новото творение на майстора. Майсторът развълнувано му подал пакета. Грейналите в усмивка очи на момчето изведнъж помръкнали. Лицето му станало тъжно. „Какво има?” – попитал майсторът. Детето обяснило, че сглобяването на пъзела всъщност било най-забавното от всичко. Майсторът на пъзели разбрал веднага. И със съшата любов и внимание, с която нарисувал картината, я нарязал и разглобил. Пръснал с любов парченцата в кутията и дал на децата това, което наистина искали повече от всичко – удоволствието и удовлетворението сами да сглобят вълшебния пъзел."